Направо към съдържанието

Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“
Classe San Giorgio
Броненосният крайцер „Сан Марко“
Флаг Италия
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Сан Джорджо“
Следващ типняма
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Пиза“
ПроизводителRegio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия
Построени2
В строеж1905 г. – 1911 г.
В строй1910 г. – 1943 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 167 t (нормална);
11 300 t (пълна)
„Сан Марко“:
10 969 t (нормална);
11 900 t (пълна)
Дължина140,9 m
Дължина между перпендикулярите
131,0 m
Ширина21 m
Газене7,3 m
(„Сан Марко“: 7,8 m)
Броняна борда: 83 – 200 mm;
на палубата: 50 mm;
кули ГК: 51 – 200 mm;
кули СК: 160 mm;
на бойната рубка: 180 – 254 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
„Сан Марко“:
4 парни турбини Parsons;
14 водотръбни котела Blechynden
„Сан Марко“:
Babcock & Wilcox
Мощност19 595 к.с.
14 500 КВ;
„Сан Марко“:
23 030 к.с.
(17 200 КВ)
Движител2 гребни винта
Скорост23 възела
(43 km/h)
Далечина на
плаване
6270 морски мили при 10 възела ход
„Сан Марко“:
4800 морски мили при 10 възела ход
Екипаж698 – 705 души
Въоръжение
Артилерия2×2 254 mm;
4×2 190 mm;
16×1 76 mm;
8×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
3×1 450 mm ТА
Други4 картечници
Броненосни крайцери тип „Сан Джорджо“ в Общомедия

Сан Джорджо (на италиански: San Giorgio) са серия броненосни крайцери на Италианския флот от началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на крайцерите тип „Пиза“. Всичко от проекта са построени са две единици: „Сан Джорджо“ (на италиански: San Giorgio) и „Сан Марко“ (на италиански: San Marco). Това са последните и най-мощни броненосни крайцери в италианския флот.

Броненосният крайцер „Сан Джорджо“. Схема на въоръжението и бронята

При предишния проект, поради ниските бордове, корабите са заливани от водата. За да се направят по-мореходни, новият тип крайцери получават полубак. Другата разлика е наличието на четвърти комин, нарасналата до почти 11 000 тона водоизместимост и парните турбини на „Сан Марко“, въпреки които не е премината границата от 24 възела скорост.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Име Заложен Спуснат на вода Влязъл в строй История
„Сан Джорджо“
San Giorgio
24 юни 1905 5 май 1908 1 септември 1909 потопен от екипажа, за да се предотврати пленяването му на 22 януари 1941 г. в Битката за Тобрук. След това корабът е изваден през март 1943 и служи като ремонтен кораб в британския флот като HMS San Giorgio. При буксирането на корпуса му, за последваща утилизация, потъва през 1952 година.
„Сан Марко“
San Marco
20 февруари 1905 15 септември 1908 1 септември 1909 На 5 май 1938 г. е използван като кораб-мишена в залива на Неапол при учебни стрелби, чийто свидетел е и Адолф Хитлер, дистанционно управляем от разрушителя „Аудаче“ (бивш японски „Кавакадзе“ от типа „Уракадзе“). След излизането на Италия от съюза на страните на „оста“, на 9 септември 1943 г. е пленен и потопен през същия месец на входа на пристанището на Специя от немските окупационни войски, за да се блокира достъпа на тежки противникови кораби до него. През 1949 г. корпусът е изваден и предаден за скрап.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Сан-Джорджио““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​